Космически обект с диаметър 10 км се приближава към Земята: кога и как ще го видим
На 20 януари кометата C/2024 E1 (Wierzchos) мина през най-близката си точка до Слънцето – така наречен перихелий. В този миг леденият обект се намираше на към 85 милиона километра от нашата звезда – малко над половината от дистанцията сред Земята и Слънцето. Очаква се това да докара до увеличение на яркостта ѝ, само че дали това ще е задоволително, с цел да я забележим с невъоръжено око?
Какво знаем за кометата
Кометата е открита през 2024 година, а първичните оценки сочеха, че ядрото ѝ е с диаметър към 13 километра. По-късни наблюдения през 2025 година обаче демонстрират, че размерът евентуално варира сред 2 и 10 километра. Допълнителните наблюдения по време на настоящето ѝ доближаване могат да оказват помощ за по-точното му установяване.
Зеленият обект в центъра на изображението е кометата C/2024 E1 Снимка: space.com
Смята се, че C/2024 E1 идва от облака на Оорт – далечна област, обгръщаща Слънчевата система, обитаема с ледени тела и източник на дългопериодични комети.
Какво се случва при перихелий
В 20:24 ч. българско време кометата доближи перихелий. Близостта до Слънцето води до интензивно нагряване на ядрото, при което ледовете стартират да се изпаряват. Освободените газ и прахуляк образуват кома – светла обвивка към ядрото, а слънчевият вятър „ издърпва “ материала, създавайки присъщата опашка. Именно този развой усилва забележимата бляскавост на кометата.
Ще бъде ли забележима с просто око?
Астрономическите калкулации демонстрират, че пиковата бляскавост на кометата вчера е била към звездна големина +8,1. За съпоставяне, човешкото око може да разграничи без оптика обекти до към +6,5, и то при идеално мрачно небе. Това значи, че C/2024 E1 няма да бъде забележима с просто око, само че може да се следи с бинокъл или дребен телескоп.
Втори късмет през февруари
Жителите на Северното полукълбо ще имат още една опция за наблюдаване на 17 февруари, когато кометата ще направи най-близкото си доближаване до Земята – на към 148 милиона километра. Тогава тя ще се вижда ниско над югозападния небосвод след залез, само че ще бъде още по-слаба – с предстоящ магнитуд към +8,9.
Колкото повече кометата се отдалечава от Слънцето, толкоз по-бледа ще става – напомняйки, че небесните посетители са красиви, само че постоянно краткотрайни.
Какво знаем за кометата
Кометата е открита през 2024 година, а първичните оценки сочеха, че ядрото ѝ е с диаметър към 13 километра. По-късни наблюдения през 2025 година обаче демонстрират, че размерът евентуално варира сред 2 и 10 километра. Допълнителните наблюдения по време на настоящето ѝ доближаване могат да оказват помощ за по-точното му установяване.
Зеленият обект в центъра на изображението е кометата C/2024 E1 Снимка: space.com
Смята се, че C/2024 E1 идва от облака на Оорт – далечна област, обгръщаща Слънчевата система, обитаема с ледени тела и източник на дългопериодични комети.
Какво се случва при перихелий
В 20:24 ч. българско време кометата доближи перихелий. Близостта до Слънцето води до интензивно нагряване на ядрото, при което ледовете стартират да се изпаряват. Освободените газ и прахуляк образуват кома – светла обвивка към ядрото, а слънчевият вятър „ издърпва “ материала, създавайки присъщата опашка. Именно този развой усилва забележимата бляскавост на кометата.
Ще бъде ли забележима с просто око?
Астрономическите калкулации демонстрират, че пиковата бляскавост на кометата вчера е била към звездна големина +8,1. За съпоставяне, човешкото око може да разграничи без оптика обекти до към +6,5, и то при идеално мрачно небе. Това значи, че C/2024 E1 няма да бъде забележима с просто око, само че може да се следи с бинокъл или дребен телескоп.
Втори късмет през февруари
Жителите на Северното полукълбо ще имат още една опция за наблюдаване на 17 февруари, когато кометата ще направи най-близкото си доближаване до Земята – на към 148 милиона километра. Тогава тя ще се вижда ниско над югозападния небосвод след залез, само че ще бъде още по-слаба – с предстоящ магнитуд към +8,9.
Колкото повече кометата се отдалечава от Слънцето, толкоз по-бледа ще става – напомняйки, че небесните посетители са красиви, само че постоянно краткотрайни.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ